Един въпрос преследва мислите ми,
един въпрос ме кара да не спя,
един въпрос обсебва сърцето ми
и поражда в мен тъга.
Обичаш ли ме ти,
моля те, погледни в моите очи.
Кажи ми истината ти,
колкото и силно да ме заболи.
Пусни завинаги ръката ми,
ако сърцето ти по мен не гори,
освободи от тази мъка и душата ми,
ако не съм успяла да премахна твоите сълзи.
Убий ме бързо, без пощада,
разбий последните мечти,
научи ума ми да не ти се доверява,
щом накрая ще си тръгнеш ти.
Но ако наистина ме ти обичаш,
ела, нека с теб да споделя мига,
ако се в мен твърдо вричаш,
нека щастлива бъде нашата съдба.
Ще бъда до теб, когато пожелаеш,
и любовта си безгранична ще ти дам,
ще бъда твое рамо, когато пожелаеш,
стига отговора на въпроса си да знам.
© Ванс Всички права запазени