Лежа самотен в празна стая
и по звездите се опитвам да позная.
Очаквам знак от тях среднощен
какво вещае бъдещето още.
Далече си, до мен те няма,
но любовта я има, зная!
Припомням си онези нощи
и с мислите си те докосвам.
Докосвам нежните черти
на твоето лице красиво
и мислено рисувам линии
на тялото незабравимо.
Но ето, знак се появи,
прелитат падащи звезди,
и вече сигурен съм аз
за бъдещето и за нас.
Знам, далече съм от тебе още,
но в мислите ти идвам нощем,
не че съм неотразим,
аз просто съм непримирим!
© Петър Койчев Всички права запазени