May 7, 2009, 7:55 PM

Обичаш ме - това го зная!?!

  Poetry » Love
1.4K 0 6

Лежа самотен в празна стая

и по звездите се опитвам да позная.

Очаквам знак от тях среднощен

какво вещае бъдещето още.

 

Далече си, до мен те няма,

но любовта я има, зная!

Припомням си онези нощи

и с мислите си те докосвам.

 

Докосвам нежните черти

на твоето лице красиво

и мислено рисувам линии

на тялото незабравимо.

 

Но ето, знак се появи,

прелитат падащи звезди,

и вече сигурен съм аз

за бъдещето и за нас.

 

Знам, далече съм от тебе още,

но в мислите ти идвам нощем,

не че съм неотразим,

аз просто съм непримирим! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Койчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...