Oбичай ме... И ще се случи...
Ще имам ли сили, а знам ще боли,
как есен да сторя на пролет?
И ангели бели за мене дали,
априлска дъга ще измолят?
По мокрите жици сто дрипи висят,
мъглата - тъгата небесна,
бленувам безкраен и син необят,
в окото на птица да блеснат
лъчите на топлия, ласкав април,
в косите му - цъфнали вишни,
от някъде, дето задълго е бил,
да върне пак дните предишни.
Да върже на облаче люлка за нас,
капчука сънлив да разсмее,
заслушан в любимия славеев глас,
да сипне дъждец ненадеен...
Студеният вятър да стане южняк,
за зимата той да забрави...
Да хукне пак луд, гологлав, босокрак
из всички кории и дъбрави...
Да търси разковниче. Синя луна,
звезди да рисува и ручей...
Сто тъжни сезони с един да сменя,
обичай ме... И ще се случи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
