Изплаках най-щастливия си смях
Заседна в шията ми буца страх
с болезнено преглътната обида.
Изплаках най-щастливия си смях
и вече съм готова да си ида.
Денят ми посивява.
Става мрак.
И утро да е, няма да усетя.
Възможно ли е ти да си ми враг,
а аз да те обичам до небето...?
Пътеки много.
Всичките... без теб.
И думи много. Ала ти не чуваш.
Където стъпя, все е тънък лед,
изкълчил най-дълбоките ми чувства.
Без теб ли? Кой живее без любов?
Без обич всички дни са непростими,
тъй както вяра, без да имаш Бог,
тъй както стих, намразил свойте рими.
Тъгата ни не меря на везна,
каквото имах, всичко съм раздала.
Заседна в гърлото ми тишина
от трудна за преглъщане, раздяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
