28.11.2022 г., 17:32 ч.
Изплаках най-щастливия си смях
Заседна в шията ми буца страх
с болезнено преглътната обида.
Изплаках най-щастливия си смях
и вече съм готова да си ида.
Денят ми посивява.
Става мрак.
И утро да е, няма да усетя.
Възможно ли е ти да си ми враг,
а аз да те обичам до небето...?
Пътеки много.
Всичките... без теб.
И думи много. Ала ти не чуваш. ...
с болезнено преглътната обида.
Изплаках най-щастливия си смях
и вече съм готова да си ида.
Денят ми посивява.
Става мрак.
И утро да е, няма да усетя.
Възможно ли е ти да си ми враг,
а аз да те обичам до небето...?
Пътеки много.
Всичките... без теб.
И думи много. Ала ти не чуваш. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Деница Гарелова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
