Nov 28, 2022, 5:32 PM  

Изплаках най-щастливия си смях

  Poetry
1.2K 9 31

Заседна в шията ми буца страх

с болезнено преглътната обида.

Изплаках най-щастливия си смях

и вече съм готова да си ида.

 

Денят ми посивява.

Става мрак.

И утро да е, няма да усетя.

Възможно ли е ти да си ми враг,

а аз да те обичам до небето...?

 

Пътеки много.

Всичките... без теб.

И думи много. Ала ти не чуваш.

Където стъпя,  все е тънък лед,

изкълчил най-дълбоките ми чувства.

 

Без теб ли? Кой живее без любов?

Без обич всички дни са непростими,

тъй както вяра, без да имаш Бог,

тъй както стих, намразил свойте рими.

 

Тъгата ни не меря на везна,

каквото имах, всичко съм раздала.

Заседна в гърлото ми тишина

от трудна за преглъщане, раздяла.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чак сега видях коментара и аз
    Спор няма кой знае какъв, но иначе се върти около авторските права на "буца в гърлото"
    Благодаря, че си ме навестил, Романтик
  • С малко закъснение - Поздравления! Дано е само състояние на лирическата героиня. Чудесен стих! п.с.Не разбрах спорът, за израза „буца в гърлото“ ли е? Ако е за него, е много глупав.
  • Марго, благодаря!
  • Описано неописуемото!
  • Генек, Латинка, Иване, много ви благодаря.

    Иване, каза нещо много, много хубаво:"В света на твореца се влиза с чисти мисли". Това ще го напомням сама на себе си, защото самата аз, като читател, имам нужда от това понякога. Благодаря ти.

    Получи се интересна дискусия. Не разбрахме кой държи авторските права на "буца в гърлото", но от друга страна обменихме мнения.

    Благодаря на всички за искрените коментари. Държа на тях.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...