28 нояб. 2022 г., 17:32  

Изплаках най-щастливия си смях

1.2K 9 31

Заседна в шията ми буца страх

с болезнено преглътната обида.

Изплаках най-щастливия си смях

и вече съм готова да си ида.

 

Денят ми посивява.

Става мрак.

И утро да е, няма да усетя.

Възможно ли е ти да си ми враг,

а аз да те обичам до небето...?

 

Пътеки много.

Всичките... без теб.

И думи много. Ала ти не чуваш.

Където стъпя,  все е тънък лед,

изкълчил най-дълбоките ми чувства.

 

Без теб ли? Кой живее без любов?

Без обич всички дни са непростими,

тъй както вяра, без да имаш Бог,

тъй както стих, намразил свойте рими.

 

Тъгата ни не меря на везна,

каквото имах, всичко съм раздала.

Заседна в гърлото ми тишина

от трудна за преглъщане, раздяла.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чак сега видях коментара и аз
    Спор няма кой знае какъв, но иначе се върти около авторските права на "буца в гърлото"
    Благодаря, че си ме навестил, Романтик
  • С малко закъснение - Поздравления! Дано е само състояние на лирическата героиня. Чудесен стих! п.с.Не разбрах спорът, за израза „буца в гърлото“ ли е? Ако е за него, е много глупав.
  • Марго, благодаря!
  • Описано неописуемото!
  • Генек, Латинка, Иване, много ви благодаря.

    Иване, каза нещо много, много хубаво:"В света на твореца се влиза с чисти мисли". Това ще го напомням сама на себе си, защото самата аз, като читател, имам нужда от това понякога. Благодаря ти.

    Получи се интересна дискусия. Не разбрахме кой държи авторските права на "буца в гърлото", но от друга страна обменихме мнения.

    Благодаря на всички за искрените коментари. Държа на тях.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...