Прокопи (Пламен Рашков)
49 186
12.10.2008 г., 23:54 ч.

Обикни ме! 

  Поезия
887 0 7

Искаш ли с теб да преминем отвъд,

в нова тайна галактика, в нова вселена?

Там е само за радост на душа и на плът,

там светът  за теб и за мен отреден е.

 

Погледни ме със бездънното си езеро в очите

и ще го изпия с поглед, зажаднял за луда страст.

С аромата на омайно, невидяно още биле

ти ще ме целунеш и без дъх ще те оставя аз.

 

Погали ме! Чувстваш ли живота, в мене тържествуващ?

Имаш ли идея как от мен да се спасиш?

Можеш ли през всички мои мисли да изплуваш?

Колкото изчезваш надалече, толкова и ще ме приближиш.

 

Изгори ме с палещите  устни на вълшебния пожар!

Откъсни със хищни зъби заболялата душа!

Поднеси я на Венера като земен дар!

Нека я изпепели докрай и във миг се утеша.

 

Накажи ме - вслушай се във разума си пак

и опитай да избягаш ти от мен отново!

Не мисли, че аз редя куплети в този земен мрак!

Любовта говори с тебе, но чрез мойто слово.

 

Обикни ме! Няма спомен, има само време,

то оставя всеки миг следи във нас.

Не бави се, забрави го, дявол да го вземе...

И заплувай в мен, а в тебе ще потъна аз.

 

 

© Пламен Рашков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??