Обикни ме!
Искаш ли с теб да преминем отвъд,
в нова тайна галактика, в нова вселена?
Там е само за радост на душа и на плът,
там светът за теб и за мен отреден е.
Погледни ме със бездънното си езеро в очите
и ще го изпия с поглед, зажаднял за луда страст.
С аромата на омайно, невидяно още биле
ти ще ме целунеш и без дъх ще те оставя аз.
Погали ме! Чувстваш ли живота, в мене тържествуващ?
Имаш ли идея как от мен да се спасиш?
Можеш ли през всички мои мисли да изплуваш?
Колкото изчезваш надалече, толкова и ще ме приближиш.
Изгори ме с палещите устни на вълшебния пожар!
Откъсни със хищни зъби заболялата душа!
Поднеси я на Венера като земен дар!
Нека я изпепели докрай и във миг се утеша.
Накажи ме - вслушай се във разума си пак
и опитай да избягаш ти от мен отново!
Не мисли, че аз редя куплети в този земен мрак!
Любовта говори с тебе, но чрез мойто слово.
Обикни ме! Няма спомен, има само време,
то оставя всеки миг следи във нас.
Не бави се, забрави го, дявол да го вземе...
И заплувай в мен, а в тебе ще потъна аз.
© Пламен Рашков All rights reserved.
