honesty (Jivka Koleva)
12 294

27.04.2025 г., 12:54

Обикновен

Поезия » Друга

355 0 2

Твоето сърце е гадно,

а душата ти вони.

Казвах ти,

че нямаш равен,

заблудена съм,

сгреших.

Мислиш се за гениален,

талантлив,

колкото и да се мъчиш,

си оставаш-

ОБИКНОВЕН

и към любовта ми

с рецидив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

honesty (Jivka Koleva)

Благодаря ви много Катя,предназначено е за реален човек, но той едва ли ще го прочете,просто изразих малко емоция!Благодаря ви ,спокойна вечер!

2025-04-27T20:47:57+03:00
troia (Катя Иванова)

Ти направо го уби с думи.
Поетесите сте опасни.

2025-04-27T16:58:45+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0