2.11.2008 г., 9:03

Обикновен ден

782 0 2
 

Под стъпките ти скърца есента,

а вятърът в косите ти прелита

с ухание на тиха самота,

посреща те денят и те помита.

 

Пълзят мечти във всякакви посоки

и мислите накъсано ги следват  -

поглеждаш в миг през рамо... отвисоко

и всичко сякаш дребно е, безследно.

 

А слънцето в очите ти танцува

и птиците нашепват обещания,

листата чудни приказки рисуват,

вещаят  нощ на чудни предсказания.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зл Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...