Nov 2, 2008, 9:03 AM

Обикновен ден

  Poetry » Love
783 0 2
 

Под стъпките ти скърца есента,

а вятърът в косите ти прелита

с ухание на тиха самота,

посреща те денят и те помита.

 

Пълзят мечти във всякакви посоки

и мислите накъсано ги следват  -

поглеждаш в миг през рамо... отвисоко

и всичко сякаш дребно е, безследно.

 

А слънцето в очите ти танцува

и птиците нашепват обещания,

листата чудни приказки рисуват,

вещаят  нощ на чудни предсказания.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...