Обикновена пейка

Тя е обикновена пейка,

боядисана в зелено,

под дърветата във парка

стои усамотено.

При нея се отбивам,

когато ми е уморено,

утеха там намирам,

когато ми е натъжено.

Тя пази тайни

на хора различни,

на наперени донжуани

и девойки неприлични.

Ако можеше да говори,

би разказала различни неща,

как баба на Бог се моли,

а дядото крие отронена сълза.

За младежки трепети

и първи целувки,

за страстни прегръдки

и нежни милувки.

За разбити сърца

и несбъднати мечти,

за разплакани лица

и безброй сълзи.

Не ù е лесно на горката

тайните ни да събира,

такава ù е съдбата –

спомени да колекционира.

А вие бяхте ли там?

Седяхте ли на нея?

Кажете, защо ви е срам…

разбрах… ще питам нея.