Dec 17, 2010, 6:04 PM

Обикновена пейка

  Poetry » Other
774 0 1

Обикновена пейка

 

Тя е обикновена пейка,

боядисана в зелено,

под дърветата във парка

стои усамотено.

 

При нея се отбивам,

когато ми е уморено,

утеха там намирам,

когато ми е натъжено.

 

Тя пази тайни

на хора различни,

на наперени донжуани

и девойки неприлични.

 

Ако можеше да говори,

би разказала различни неща,

как баба на Бог се моли,

а дядото крие отронена сълза.

 

За младежки трепети

и първи целувки,

за страстни прегръдки

и нежни милувки.

 

За разбити сърца

и несбъднати мечти,

за разплакани лица

и безброй сълзи.

 

Не ù е лесно на горката

тайните ни да събира,

такава ù е съдбата

спомени да колекционира.

 

А вие бяхте ли там?

Седяхте ли на нея?

Кажете, защо ви е срам

разбрах… ще питам нея.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Бобев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...