Облачен спор
Над сгушено селце във планината,
облаци навъсиха челата, в спор....
зашушукаха си, вятърът с гората
и замлъкна веселият птичи хор.
Затаи дъхът си, цялата Природа -
какво ли облаците, ще решат?
По всякое лице, изписа се тревога -
тук ли, ще изсипят си гневът?
Слънцето се скри във нощния си шкаф
и мръкна, сякаш нощ настана,
глухо се надигна облачния гняв -
саби блеснаха, високо над Балкана!
След миг и гръм процепва тишината...
и вятър бесен, клоните прекършва...
В природна страст - небето и земята
се сливат, като че светът се свършва!
Изливат се препълнени ведрата,
пожар стихиен, сякаш че гасят....
Като играчка детска са, в ръката -
селцето и гората - дори, Светът!....
Но ето, страстите се укротяват,
наднича слънцето със поглед плах,
на смола ухае, птиците запяват,
а облачния спор - кристален прах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
