Облачна закачка
За първи път от дни небето сложи
лазурносинята искряща ризка,
ала за всеки случай пъхна в джоба
и облачета. Щом му се прииска,
да си направи бели апликации.
Ей, пустичкото мирно не седи!
Едва дочака да превàли пладне,
взе перести картини да реди.
Извади първо сатенена цигулка,
по струните прокара леко пръсти,
наместо звън от капчици-висулки,
върху земята нотички поръси.
Измайстори, как иначе, и люлка,
в която нежно слънцето положи
и пръсна малко перлени светулки,
нали без светлина денят не може.
Накрая пусна облачна флотилия
да пори въздуха с платната си.
На свечеряване, о, колко мило,
две зайчета прибра в обятията си.
Какво е стихо без любов, кажете!
Дори небето вече е наясно -
не проектира ли Мъжа в сърцето ми
върху лика си - ще му стане тясно!
© Таня Донова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Каквото трябва да е
-
Закачливо , нежно и с любов
-
Оказвате ми чест, мили мои! Благодаря за което!
-
Вдъхновяващо по един елегантен начин!
-
Свежо мило стихче!
-
Много миличко!
Звучи по детски чисто и зарежда с любов! -
Мммм..., усмивка - умили ме...!!!
Измайстори, как иначе, и люлка,
в която нежно слънцето положи
и пръсна малко перлени светулки,
нали без светлина денят не може. -
Одухотворено небе, свежа и непредвидима образност...
Хубаво! -
Харесах много.
-
Сладурско!
-
Суперско!! хубаво, крилато!
-
ТОКСИН... Сериозен ник, дори бих добавил - леко плашещ. И изведнъж, що да видя?! - Фантасмагорично небе, дето прави каквото си поиска. Досещам се къде или кого обитава туй небе, ама нейсе... То, нема лошо... красотица си е, ама не ми се връзва някак. Сменяй едно от двете - ник или жанр, щот изпадам в разногледо противоречие. Къш, къш...! Ей го на, прочетох стихото два пъти и взеха да ми се привиждат феички с пеперудени крилца, как щъкат насам - натам...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
