Облачна закачка
За първи път от дни небето сложи
лазурносинята искряща ризка,
ала за всеки случай пъхна в джоба
и облачета. Щом му се прииска,
да си направи бели апликации.
Ей, пустичкото мирно не седи!
Едва дочака да превàли пладне,
взе перести картини да реди.
Извади първо сатенена цигулка,
по струните прокара леко пръсти,
наместо звън от капчици-висулки,
върху земята нотички поръси.
Измайстори, как иначе, и люлка,
в която нежно слънцето положи
и пръсна малко перлени светулки,
нали без светлина денят не може.
Накрая пусна облачна флотилия
да пори въздуха с платната си.
На свечеряване, о, колко мило,
две зайчета прибра в обятията си.
Какво е стихо без любов, кажете!
Дори небето вече е наясно -
не проектира ли Мъжа в сърцето ми
върху лика си - ще му стане тясно!
© Таня Донова All rights reserved.
