Цял следобед
слънцето
с тъмни облаци се бори -
не може с усмивката си
да ги победи.
Те са много,
то
едно е.
А е залез вече...
Птиците
в шубрака се смълчаха,
вятърът
умори се да свисти
и сниши се.
Стана тежко,
душно,
тихо.
Заваля.
Дали облаците
чрез дъжда
душата си пречистват
и после стават
бели,
леки
и безгрижни...
© Ласка Александрова Всички права запазени