Черен облак срещнал бял,
силно викнал и му рекъл.
Где си тръгнал, де летиш?
Толкоз лек си, толкоз бял.
Аз съм мрачен, аз съм черен,
нося буря, нося дъжд.
Лошо гледам начумерен,
бумкам, святкам изведнъж.
Мойта майка, тя е бяла,
моят татко - бял и мил.
Мама песен ми е пяла,
татко мъдрост ми редил.
Да съм весел, да съм благ,
да съм пухкав, да съм лек.
Дъжд не нося, нито сняг,
нося радост надалек.
© Хари Спасов Всички права запазени