23.07.2019 г., 19:36

Облаци

791 0 2

Черен облак срещнал бял,

силно викнал и му рекъл.

Где си тръгнал, де летиш?

Толкоз лек си, толкоз бял.

 

Аз съм мрачен, аз съм черен,

нося буря, нося дъжд.

Лошо гледам начумерен,

бумкам, святкам изведнъж.

 

Мойта майка, тя е бяла,

моят татко - бял и мил.

Мама песен ми е пяла,

татко мъдрост ми редил.

 

Да съм весел, да съм благ,

да съм пухкав, да съм лек.

Дъжд не нося, нито сняг,

нося радост надалек.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря сърдечно, Веси! Радвам се, че моето стихотворение чрез теб ще достигне до децата. Може и по една рисунка да направят, за да се види и тяхното образно мислене...
  • Много мъдро. Ще го прочета задължително на моя 2 клас наесен!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...