23.07.2019 г., 19:36 ч.

Облаци 

  Поезия » За деца, Друга
586 0 2

Черен облак срещнал бял,

силно викнал и му рекъл.

Где си тръгнал, де летиш?

Толкоз лек си, толкоз бял.

 

Аз съм мрачен, аз съм черен,

нося буря, нося дъжд.

Лошо гледам начумерен,

бумкам, святкам изведнъж.

 

Мойта майка, тя е бяла,

моят татко - бял и мил.

Мама песен ми е пяла,

татко мъдрост ми редил.

 

Да съм весел, да съм благ,

да съм пухкав, да съм лек.

Дъжд не нося, нито сняг,

нося радост надалек.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря сърдечно, Веси! Радвам се, че моето стихотворение чрез теб ще достигне до децата. Може и по една рисунка да направят, за да се види и тяхното образно мислене...
  • Много мъдро. Ще го прочета задължително на моя 2 клас наесен!
Предложения
: ??:??