Jul 23, 2019, 7:36 PM

Облаци

794 0 2

Черен облак срещнал бял,

силно викнал и му рекъл.

Где си тръгнал, де летиш?

Толкоз лек си, толкоз бял.

 

Аз съм мрачен, аз съм черен,

нося буря, нося дъжд.

Лошо гледам начумерен,

бумкам, святкам изведнъж.

 

Мойта майка, тя е бяла,

моят татко - бял и мил.

Мама песен ми е пяла,

татко мъдрост ми редил.

 

Да съм весел, да съм благ,

да съм пухкав, да съм лек.

Дъжд не нося, нито сняг,

нося радост надалек.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря сърдечно, Веси! Радвам се, че моето стихотворение чрез теб ще достигне до децата. Може и по една рисунка да направят, за да се види и тяхното образно мислене...
  • Много мъдро. Ще го прочета задължително на моя 2 клас наесен!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...