Jul 23, 2019, 7:36 PM

Облаци

795 0 2

Черен облак срещнал бял,

силно викнал и му рекъл.

Где си тръгнал, де летиш?

Толкоз лек си, толкоз бял.

 

Аз съм мрачен, аз съм черен,

нося буря, нося дъжд.

Лошо гледам начумерен,

бумкам, святкам изведнъж.

 

Мойта майка, тя е бяла,

моят татко - бял и мил.

Мама песен ми е пяла,

татко мъдрост ми редил.

 

Да съм весел, да съм благ,

да съм пухкав, да съм лек.

Дъжд не нося, нито сняг,

нося радост надалек.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря сърдечно, Веси! Радвам се, че моето стихотворение чрез теб ще достигне до децата. Може и по една рисунка да направят, за да се види и тяхното образно мислене...
  • Много мъдро. Ще го прочета задължително на моя 2 клас наесен!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...