Jul 23, 2019, 7:36 PM

Облаци

797 0 2

Черен облак срещнал бял,

силно викнал и му рекъл.

Где си тръгнал, де летиш?

Толкоз лек си, толкоз бял.

 

Аз съм мрачен, аз съм черен,

нося буря, нося дъжд.

Лошо гледам начумерен,

бумкам, святкам изведнъж.

 

Мойта майка, тя е бяла,

моят татко - бял и мил.

Мама песен ми е пяла,

татко мъдрост ми редил.

 

Да съм весел, да съм благ,

да съм пухкав, да съм лек.

Дъжд не нося, нито сняг,

нося радост надалек.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря сърдечно, Веси! Радвам се, че моето стихотворение чрез теб ще достигне до децата. Може и по една рисунка да направят, за да се види и тяхното образно мислене...
  • Много мъдро. Ще го прочета задължително на моя 2 клас наесен!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...