Облак
486
0
0
Пролет вън, там е тя - синчец,
с глас, нежен като на щурец.
Аз - облак кротък, я поливам,
наваля я, после си почивам.
Тъй аз по нея плача
и красотата и тача,
с болка по нея
в небето се рея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
