31.10.2009 г., 20:18 ч.

Облак между миглите 

  Поезия » Друга
1799 0 28

"След облака ще ти остане въздуха.
Започваш отначало.
Като първа глътка.
Дишаш.
"
Яна Кременска


Усещала съм как надвисва облак
и после...
рязко влиза във очите ми,
как плъзва под клепача нещо топло.
Река ли е това?
Река от истини...
Не може да е дъжд!
За дъжд е тясно и нищо,
че съм с облак между миглите,
не смогва да вали в такова място.
Не вярвайте!
Дори и да го видите,
не бих го обяснила с нищо друго,
освен с онази нужда от разпускане.
Така изцеждам всяка моя буря,
че става капка.
Капка върху устните.
От нея - глътка. Тежка като болка,
защото ми е първа.
Пред затишие.
И въздухът,
от спазъм свит на топка,
по малко се разплита.
После... дишам.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Как искам да изгоня облака,
    заседнал между миглите красиви,
    и да избяга даже спомена
    за миговете зли, горчиви…
    Във утрините тихи Слънцето
    да те обвива – статуетка нежна,
    с усмивка на лице покълнала,
    да си Принцесата вълшебна.

    Прекрасна си, както винаги, Еличка!!! Обичкам си те, ти си знаеш!
    Бъди здрава, другото го имаш от Бога!!!
  • Пиши,докато дишаш...
    Лети, докато чакаш...
    Търси и ще намериш...
  • Оригинално казано!
    Както само ти можеш!
    Поздрави!
  • Понякога идват едни циклони.....и облаци...но казват че дъждът пречиства..поплачи си...!
  • "И въздухът,
    от спазъм свит на топка,
    по малко се разплита.
    После... дишам."

    Невероятно усещане!Благодаря!
  • Много те четох и никога не те коментирах...Всичко, което напиша ще е банално,нелепо и някак недостатъчно...Това е поезия- неТърсената, неПремисляната, Несглобената...с пряк извор -душата,крисален образ на чувствата,и много далеч от "мъглите" на некадърни писачи...
  • Ето такъв стих цял ден търся да прочета!
  • "Така изцеждам всяка моя буря,
    че става капка."
    Аплодисменти Елишке!!!
  • не знам, но е ужасно облачно межу клепачите и само вятърът отвява мокри спомени и ги запраща в безкрая на мечтите, където дните ни не ходят ...
  • Страхотно е Елица!
    И аз го усещам така!
    Описала си го великолепно!
  • Благодаря ви!
  • ...само те прегръщам мъничката ми!
  • Усещала съм как надвисва облак
    и после...
    рязко влиза във очите ми,

    Река ли е това?
    Река от истини...
    Не може да е дъжд!
    За дъжд е тясно и нищо,
    че съм с облак между миглите,

    Върнах се пак, за да дишам!!!

  • !!!
  • !!!
  • Ели.......
  • Невероятно е! Поздравления!
  • Мента и мастика... във очите... пари,
    не уцелих си устата...
    тука пиех си с едни другари...
    утре пак ще ме боли главата.
  • "Така изцеждам всяка моя буря,
    че става капка."

    малко го могат
    Поздрав!
  • Тази поезия предизвиква реални сълзи.
  • Аз съм облачна сива къделя
    и след
    миг
    от мен
    ще вали...

    Обезбурила си се...!
    Ели*
  • Възхищавам се на таланта ти, Елишка!!!
  • Много истински пресъздадено усещане... Радвам се, че поспрях тук.
  • не облак, цялото небе е там.
  • Всеки има нужда от разпускане...
    Разпускай по някога, но дишай, Ели!
  • !!!
    Еличка,минавай по-често,за да дишам!
  • НЕефимерно, истински, по грамадански.
    да подишам и аз с теб, може? раз ииии... вдиш-издиш, вдиш-издиш... лесно е. като да редиш думи - както ТИ само можеш.
  • Поздравления за хубавото стихо...
Предложения
: ??:??