Облак между миглите
"След облака ще ти остане въздуха.
Започваш отначало.
Като първа глътка.
Дишаш."
Яна Кременска
Усещала съм как надвисва облак
и после...
рязко влиза във очите ми,
как плъзва под клепача нещо топло.
Река ли е това?
Река от истини...
Не може да е дъжд!
За дъжд е тясно и нищо,
че съм с облак между миглите,
не смогва да вали в такова място.
Не вярвайте!
Дори и да го видите,
не бих го обяснила с нищо друго,
освен с онази нужда от разпускане.
Така изцеждам всяка моя буря,
че става капка.
Капка върху устните.
От нея - глътка. Тежка като болка,
защото ми е първа.
Пред затишие.
И въздухът,
от спазъм свит на топка,
по малко се разплита.
После... дишам.
© Елица Стоянова All rights reserved.
