Облечена съм в болки
Изживях те днес след толкова години.
Не те оставих,бях водна лилия за теб.
Плаваше сърцето бурно в езерото от Камелии.
То днес от теб си тръгна без да те прегърне,
без дори за миг да се обърне.
Преживявах те с болки и мечти.
Изживявах всичко и нощите дори.
Сама при празния прозорец цял нощ,
аз чаках да се върнеш посред нощ.
Жена съм днес облечена във болки!
Сърце да имаш и любов да носиш,
за някои е гордост,а за други е като да просиш!
Обличам обичта си с чест!
И тръгвам без някой да ме носи.
Помни ме ти дари и днес.
Аз тебе няма!
Аз теб отдавна те оставих.
В онези нощи на очакване
и звадих те от мен и те забравих !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любов Никифорова Всички права запазени
