Облог
Във дните ми дойде лъжовни
и нощите в будуване обви,
запали преспите книжовнo
и страстите потъпкани – отви...
А истинско е - като мравка,
събираща последните лъчи.
Любовен бич – духовна справка
за страшните мечтания звучи...
Разпъваш ме и нежно в мрака
погребваш в мен обесни тегоби.
Затваряш ме свободна – сврака.
В небесна песен хаоса уби...
Ти бъдещето ми прескочи,
във спомените сладко ме бодеш,
а в мен зверчето, малко, лочи
от болките си. „Лудостта“ зовеш...
Без нея, ти знаеш, не мога...! -
сега виновно гледам отстрани.
Смъртта ли ще вземе облога,
или Обичта ни ще се настани...?
(03.07.2010 г.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Агапея Полис Всички права запазени
