Облог
Във дните ми дойде лъжовни
и нощите в будуване обви,
запали преспите книжовнo
и страстите потъпкани – отви...
А истинско е - като мравка,
събираща последните лъчи.
Любовен бич – духовна справка
за страшните мечтания звучи...
Разпъваш ме и нежно в мрака
погребваш в мен обесни тегоби.
Затваряш ме свободна – сврака.
В небесна песен хаоса уби...
Ти бъдещето ми прескочи,
във спомените сладко ме бодеш,
а в мен зверчето, малко, лочи
от болките си. „Лудостта“ зовеш...
Без нея, ти знаеш, не мога...! -
сега виновно гледам отстрани.
Смъртта ли ще вземе облога,
или Обичта ни ще се настани...?
(03.07.2010 г.)
© Агапея Полис All rights reserved.
