Обожавам те наесен
и във всичките сезони...
Под стрехи без птича песен
сред тайфуни и мусони...
Обожавам те в октомври,
сред подпалени стърнища,
между тиквени фенери,
между паякови нишки...
Обожавам под чадъра
да събирам твойте думи,
през слушалка в някой ъгъл
сред пищенето на гуми...
И над локви безобразни,
и разплискани и кални,
обладана от съблазни,
да ми липсваш безпощадно...
Обожавам те наесен
и във всичките сезони...
Ти в небето ме понесе
над природните закони...
И в нарастващите нощи,
и сред утринни мъгли,
листопад и колко още
през октомври предстои...
© Магдалена Филипова Всички права запазени