Обрат
Свъ́ршиха накрая тия пости,
че станала съм – кожа с кости!
Мъжът ми все с претенции големи
и изобщо на шкембето му не дреме,
че стомахът свири ми, като цигулка –
стройна искал неговата булка!
А той изобщо постите не спазва:
"Т'ва мазохизъм е!" – тъй казва.
Преди била съм "баба Меца",
сега – "роднина пък на скакалеца"!
Той от всичко все е недоволен –
охка, пъшка.... също като болен!
Предложих му, да постим двама,
а той : " На тая, няма да се хвана!
Три дни гладен не издържам,
а за четир'десет съвсем ще свърша!
По-здравословно щом е, значи –
салатите си яж, недей да плачеш!
Без месце, не мога да замръкна –
довечера сърмички ще ми врътнеш!
А аз ще метна ребърца на скара,
пък ти си сърбай сладката попара! "
" Така ли? " – рекох си." Ще блажиш?
Не си познал, кого ще дразниш?
И чушки при сърмите, ще добавя!
Дали ще иска сърми пак да му правя? ".....
Салатката полях с рицин – доволно,
на сърмите му... мъничко... неволно!
Не закъсня и скоро резултата –
киселини вървели му в стомаха...
чувствал безпокойство и в корема...
реши обаче, хапче да не взема!
Категоричен бе, че прекалил с месото –
натоварил се и ще го спре, защото
отпаднал бил и много отмалял –
с храните тежки май бил преял!... .
... Учудих се – държа да отбележа:
изглеждала съм жизнена и свежа!
Реши да влезе с постите във форма.
Е, не нацяло, а като проформа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
