Slaveya (Славка)
116 874
19.12.2008 г., 15:13 ч.

Обратимо 

  Поезия » Друга
438 0 6
В сърцето ми
настанили
се бяха
кошмарите,
пълни с
интриги,
скандални
злини...
... изпълнено бе
то
със страдания,
носещо в
себе си
тайните,
отчаяни дни.

И плачеше
то
умоляващо...
... за път
повратен
простим.

Но в утрото
негово,
отегчено
стоеше
тайна
страхлива,
разбила
несбъднати дни.

А тя
скрила
се беше
дълбоко
в душата...
... и чакаше
своя момент...
... да дойде
смелост
и да излезе
на сцената,
за да признае
вината си
за мълчанието,
позволило
безнадеждните дни.

И настъпи
мигът,
в който
истината
надделя...
... тайната
разкри
душата си
и сподели
за  грешките
успяла да
пропъди
тя.

Честно
откри  ми
пътя
повратен,
простим
и
необратимо
въвлече
сърцето ми
в сбъднати дни.  

 

 

 

© Славка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за мнението, Рени! Когато има критика и тя е градивна, както в случая съм благодарна, че има хора като теб!
    Много усмивки!
  • Благодаря ви момичета! Радвам се!
    Усмивки и целувки от мен
  • хубаво е...много харесах философията на този стих...
    с обич, Славея.
  • !!!
    Нека истината бъде красива / ако може/!
  • Да, хубаво е...и такива ще са!
    Благодаря Павли! Слънчеви усмивки
  • Хубаво е да са сбъднати!
Предложения
: ??:??