19.12.2008 г., 15:13

Обратимо

580 0 6
В сърцето ми
настанили
се бяха
кошмарите,
пълни с
интриги,
скандални
злини...
... изпълнено бе
то
със страдания,
носещо в
себе си
тайните,
отчаяни дни.

И плачеше

то
умоляващо...
... за път
повратен
простим.

Но в утрото
негово,
отегчено
стоеше
тайна
страхлива,
разбила
несбъднати дни.

А тя
скрила
се беше
дълбоко
в душата...
... и чакаше
своя момент...
... да дойде
смелост
и да излезе
на сцената,
за да признае
вината си
за мълчанието,
позволило
безнадеждните дни.

И настъпи
мигът,
в който
истината
надделя...
... тайната
разкри
душата си
и сподели
за  грешките
успяла да
пропъди
тя.

Честно
откри  ми
пътя
повратен,
простим
и
необратимо
въвлече
сърцето ми
в сбъднати дни.  

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за мнението, Рени! Когато има критика и тя е градивна, както в случая съм благодарна, че има хора като теб!
    Много усмивки!
  • Благодаря ви момичета! Радвам се!
    Усмивки и целувки от мен
  • хубаво е...много харесах философията на този стих...
    с обич, Славея.
  • !!!
    Нека истината бъде красива / ако може/!
  • Да, хубаво е...и такива ще са!
    Благодаря Павли! Слънчеви усмивки

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...