Обратимо
настанили
се бяха
кошмарите,
пълни с
интриги,
скандални
злини...
... изпълнено бе
то
със страдания,
носещо в
себе си
тайните,
отчаяни дни.
И плачеше
то
умоляващо...
... за път
повратен
простим.
Но в утрото
негово,
отегчено
стоеше
тайна
страхлива,
разбила
несбъднати дни.
А тя
скрила
се беше
дълбоко
в душата...
... и чакаше
своя момент...
... да дойде
смелост
и да излезе
на сцената,
за да признае
вината си
за мълчанието,
позволило
безнадеждните дни.
И настъпи
мигът,
в който
истината
надделя...
... тайната
разкри
душата си
и сподели
за грешките
успяла да
пропъди
тя.
Честно
откри ми
пътя
повратен,
простим
и
необратимо
въвлече
сърцето ми
в сбъднати дни.
© Славка All rights reserved.
