19 dic 2008, 15:13

Обратимо

  Poesía » Otra
578 0 6
В сърцето ми
настанили
се бяха
кошмарите,
пълни с
интриги,
скандални
злини...
... изпълнено бе
то
със страдания,
носещо в
себе си
тайните,
отчаяни дни.

И плачеше

то
умоляващо...
... за път
повратен
простим.

Но в утрото
негово,
отегчено
стоеше
тайна
страхлива,
разбила
несбъднати дни.

А тя
скрила
се беше
дълбоко
в душата...
... и чакаше
своя момент...
... да дойде
смелост
и да излезе
на сцената,
за да признае
вината си
за мълчанието,
позволило
безнадеждните дни.

И настъпи
мигът,
в който
истината
надделя...
... тайната
разкри
душата си
и сподели
за  грешките
успяла да
пропъди
тя.

Честно
откри  ми
пътя
повратен,
простим
и
необратимо
въвлече
сърцето ми
в сбъднати дни.  

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за мнението, Рени! Когато има критика и тя е градивна, както в случая съм благодарна, че има хора като теб!
    Много усмивки!
  • Благодаря ви момичета! Радвам се!
    Усмивки и целувки от мен
  • хубаво е...много харесах философията на този стих...
    с обич, Славея.
  • !!!
    Нека истината бъде красива / ако може/!
  • Да, хубаво е...и такива ще са!
    Благодаря Павли! Слънчеви усмивки

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...