Обратната страна на залеза
ОБРАТНАТА СТРАНА НА ЗАЛЕЗА
Дали килим ще разстеле –
от нежна, пухеста върбовка
и в розовото й шалте
ще ливне перестият облак,
божите кравички в зори
събират ли се – за прегръдка,
да пият слънчеви лъчи –
защото няма да се върнат,
и щом пролази сутрин хлад –
с натрапчива дълбока тръпка –
приключва летният парад
и проумявам, че съм смъртна,
че лятото е само миг –
драскулка, пирует светлинен
и дълга зима предстои –
сърдита и непредвидима,
а то бе светло и добро,
любовно, щедро и различно,
и аз – авлигино перо,
сонетите му топли сричах,
наивно вярвах си дори,
че няма никога да свърши,
че мога някак без пари
и стигат ми вода и къшей,
един-единствен поглед мил,
след който пламва тишината...
Но ето че настъпва миг
мъглата рехава да мята
над планините перлен шал
и да се спуска твърде ниско
и нощем вятър – недоспал,
в клонака сгърбен да се киска,
в глъбта на смръщения ден
бледнее цветната шевица,
натрапчив и горчив рефрен
повтарят гарги лунатици,
Но трепкащата светлинка,
залостена зад мрачни щори,
е доказателството как
все някога ще се повтори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
