5.11.2021 г., 14:54 ч.

Обратната страна на залеза 

  Поезия » Философска
308 4 8

ОБРАТНАТА СТРАНА НА ЗАЛЕЗА

 

Дали килим ще разстеле –

от нежна, пухеста върбовка

и в розовото й шалте

ще ливне перестият облак,

божите кравички в зори

събират ли се – за прегръдка,

да пият слънчеви лъчи –

защото няма да се върнат,

и щом пролази сутрин хлад –

с натрапчива дълбока тръпка –

приключва летният парад

и проумявам, че съм смъртна,

че лятото е само миг –

драскулка, пирует светлинен

и дълга зима предстои –

сърдита и непредвидима,

а то бе светло и добро,

любовно, щедро и различно,

и аз – авлигино перо,

сонетите му топли сричах,

наивно вярвах си дори,

че няма никога да свърши,

че мога някак без пари

и стигат ми вода и къшей,

един-единствен поглед мил,

след който пламва тишината...

Но ето че настъпва миг          

мъглата рехава да мята

над планините перлен шал

и да се спуска твърде ниско

и нощем вятър – недоспал,

в клонака сгърбен да се киска,

в глъбта на смръщения ден

бледнее цветната шевица,

натрапчив и горчив рефрен

повтарят гарги лунатици,

Но трепкащата светлинка,

залостена зад мрачни щори,

е доказателството как

все някога ще се повтори.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??