ulianka (Юлия)
85 296
13.10.2013 г., 20:20 ч.

Обратното на приземяване 

  Поезия » Философска
1152 0 10

Днес расте наобратно тревата

и дъждът към небето вали.

В своя извор се връща реката.

Захарта във кафето соли.

И защо ли така се смаляват

тез години (а всъщност растат).

Само съдникът, дето е вляво,

дирижира уж правия път.

Днес секундата трае година.

Тишината е ехо от вик...

Наобратно ще си замина

в дума, спряна току под език.

Но защо ли аз после не помня

нито улица, номер, адрес.

Поначало ли съм бездомна

и къде ще нощувам от днес...

Ти прости, че хвърча хаотично

в този тесен за думите хол.

Няма нищо по-прозаично

от кафе, подсладено със сол.

 

Юлия, 13.10.2013*

 

© Юлия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • По една слънчева усмивка за всички ви Благодарности за изразените мнения!
  • Хубаво е!
  • Когато започне обратното летоброене,вече сме достатъчно мъдри,за да го разберем!Много хубаво си го написала!
  • Много хубаво Юлия! Поздравявам те!
  • Благодаря на всички Дочка, водиш по точки за коментар! Шегувам се, всичките сте хубави! Вечер да ви е, хора!
  • В кафето-сол.Луна по-пладне.
    Дървета с корени в небето.
    Със дрехи - гол.С пари - ограбен.
    Богат и сит в пет-шест куплета...

    Харесах!
  • Много ми хареса! Поздравления!
  • Как добре го разбирам твоето "наобратно"!!!
    Чудесно си го казала - забавно за сериозното!!!
  • О, удоволствие ще е за мен, Таня! Радвам се на оценката ти Само една малка подробност - мисля, че правилният правопис е "на обратно", та бях го написала така. Не знам...
  • Ех, тая Стара Загора какви е поети раждала... Цяла плеяда сте, време е да ни съберете на по кафе... със захар обаче!
Предложения
: ??:??