Обратното на приземяване
Днес расте наобратно тревата
и дъждът към небето вали.
В своя извор се връща реката.
Захарта във кафето соли.
И защо ли така се смаляват
тез години (а всъщност растат).
Само съдникът, дето е вляво,
дирижира уж правия път.
Днес секундата трае година.
Тишината е ехо от вик...
Наобратно ще си замина
в дума, спряна току под език.
Но защо ли аз после не помня
нито улица, номер, адрес.
Поначало ли съм бездомна
и къде ще нощувам от днес...
Ти прости, че хвърча хаотично
в този тесен за думите хол.
Няма нищо по-прозаично
от кафе, подсладено със сол.
Юлия, 13.10.2013*
© Юлия All rights reserved.
Благодарности за изразените мнения!
