Търсещия (Владимир Владимиров)
43 592
8.12.2007 г., 23:34 ч.

Образ и подобие 

  Поезия
744 0 12
Как ме обиди огледалото
със грозния си лик отсреща!
Следеше ме със свити вежди -
безцеремонно и нахално то.

Сериозен беше господинът
със бялата коса в стената -
сравняваше се с "дубликата",
незнайно как "отсам" преминал.

Във устните му, злобно свити,
усетих завист и закана
и в мен обидата остана -
възпитана, добра и скрита.

Простих му погледа - зеления -
със упрека му незаслужен.
Кому ли вече той е нужен?!
Но го почувствах част от мене.

Приех и бръчките за мои,
и десетте железни пломби,
и късогледството му сложно,
неравните по шията завои...

И ето - аз съм в огледалото,
един-единствен, всепрощаващ,
непримиримо остаряващ...
Събирам от парчета цялото!

© Владимир Владимиров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??