Образ и подобие
Как ме обиди огледалото
със грозния си лик отсреща!
Следеше ме със свити вежди -
безцеремонно и нахално то.
Сериозен беше господинът
със бялата коса в стената -
сравняваше се с "дубликата",
незнайно как "отсам" преминал.
Във устните му, злобно свити,
усетих завист и закана
и в мен обидата остана -
възпитана, добра и скрита.
Простих му погледа - зеления -
със упрека му незаслужен.
Кому ли вече той е нужен?!
Но го почувствах част от мене.
Приех и бръчките за мои,
и десетте железни пломби,
и късогледството му сложно,
неравните по шията завои...
И ето - аз съм в огледалото,
един-единствен, всепрощаващ,
непримиримо остаряващ...
Събирам от парчета цялото!
със грозния си лик отсреща!
Следеше ме със свити вежди -
безцеремонно и нахално то.
Сериозен беше господинът
със бялата коса в стената -
сравняваше се с "дубликата",
незнайно как "отсам" преминал.
Във устните му, злобно свити,
усетих завист и закана
и в мен обидата остана -
възпитана, добра и скрита.
Простих му погледа - зеления -
със упрека му незаслужен.
Кому ли вече той е нужен?!
Но го почувствах част от мене.
Приех и бръчките за мои,
и десетте железни пломби,
и късогледството му сложно,
неравните по шията завои...
И ето - аз съм в огледалото,
един-единствен, всепрощаващ,
непримиримо остаряващ...
Събирам от парчета цялото!
© Владимир Владимиров All rights reserved.
