щом сме по Негов образ и подобие,

тогава Той навярно също се е лутал

от светлия Си край до тъмния,

а после наобратно,

и пак,

и пак,

докато натрупа сетива

за равновесието –

ако единия ти край е непреброден

непремислен, непречувстван, непреборен

из основи

то просто няма почва за Хармония.

навярно затова създал земята -

два полюса с влечение към екватора -

да ни го илюстрира географски.

а ние, ходещи зародиши

на богове в латентно състояние,

се раждаме върху макет на Истината,

прохождаме по кожата ù,

сучем от плътта ù,

живеем върху нея и я търсим

навсякъде, но не и под краката си...

не може да е чак тъй нечовешки търпелив

към лутането ни опустошително

освен защото сам през него е прораснал,

за да достигне Своята всевишност.

едно не ми е ясно -

ако сме Негов образ и подобие

как може да сме толкова безпрецедентни?

дали чрез нас не иска да изпробва

какво би станало от Него

във всяка Божа комбинация

от почва, обстоятелства и гени?