Образ в огледалото
Побъркаха се всичките огледала!
Оглеждам себе си, а виждам тебе!
Дадеш ли име и лице на любовта,
на истинската! Вече си обсебен!
Добре че в личните ни документи
не вписват още белезите на душата,
че моят щеше да е дълга лента
на чужди самоличности богата.
От всеки нещо взех и много дадох,
превъплъщавах се в какво ли не
на някого да угодя. Ала предавах
най-вече собственото си сърце!
Пред огледалото заставах вечер
и ядно свалях маски, триех грим,
наивно мислех, че е време вече
да се огледам в съвършения любим.
Но бавно спрях да съществувам,
разтворена във чуждите животи
и беше лесно да не се страхувам
от самотата. Мъртвите не са самотни.
Не бях планирала да срещна тебе,
не бях готова да те заобичам…
Но знам защо си ми така потребен -
едва със теб на себе си приличам!
И се страхувам, много се страхувам
от самотата, от среднощен студ,
но най се плаша да не те изгубя.
Не искам в огледалото да виждам друг!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
) пише със страхотен замах напоследък 
