Образна смърт
Оставям цигарата да тлее,
и на нея вече не и се живее.
Бавно по бавно изгаря
и чака своя край.
Дали ще постигне своя рай?
Гледам я, така жално,
всичко топи се толкова банално.
Оставям цигарата да тлее,
дали ще спре и ще оживее?
Всичко зависеше само от нея,
но защо вече да копнея?
Чудя се да я изгася ли?
Дали за сетен миг ще се пожали?
Вече почти достигнала своя край,
да я докосна ли,
или ще ме опари?
Оставям цигарата да тлее,
нищо не мога да направя,
като не и се живее.
До последния миг ще я гледам аз,
и после ще я хвърля,
като невиждан никога образ,
затънала в дъното на мизерията,
слагам край на изкупленията
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Компанска Всички права запазени
