Aug 20, 2023, 9:22 AM

Образна смърт 

  Poetry » Other
330 2 3

Оставям цигарата да тлее,
и на нея вече не и се живее.
Бавно по бавно изгаря
и чака своя край.
Дали ще постигне своя рай?
Гледам я, така жално,
всичко топи се толкова банално.
Оставям цигарата да тлее,
дали ще спре и ще оживее?
Всичко зависеше само от нея,
но защо вече да копнея?
Чудя се да я изгася ли?
Дали за сетен миг ще се пожали?
Вече почти достигнала своя край,
да я докосна ли,
или ще ме опари?
Оставям цигарата да тлее,
нищо не мога да направя,
като не и се живее.
До последния миг ще я гледам аз,
и после ще я хвърля,
като невиждан никога образ,
затънала в дъното на мизерията,
слагам край на изкупленията

© Теодора Компанска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубаво метафорично стихотворение! "...да я докосна ли, или ще ме опари?" -- просто прекрасно, Теодора..!
  • П.С. Образът на цигарата е приятелството, което се разрушава
  • “ Оставям цигарата да тлее,
    и на нея вече не и се живее.”

    Цигарата в образа на човека, на живота, който си отива, а може би символ на смъртта… много силна метафора…
Random works
: ??:??