Образно
Смрачава се в душата,
есента превзела парка,
с ехо на пърхащи крила,
приспивно кани пъстроцветните
красиви есени листа,
да ми върнат отново радостта.
Писък на орел -
ранен във висините,
здраво своите криле в небето вплел,
иска свобода да си откъсне -
но стремглаво пада от болката превит,
изгубил песента си - уморен, пребит.
Съдба на цвете, жажда за любов,
красота смирена, силна слабост.
В гърдите пламък, винаги готов
да раздаваш себе си - смърт във благост.
Огледално светло е, призрачно почти,
червеното море, удавено във черното небе,
безлистен ствол, беззвучна песен,
и такт часовников - пулс сърдечен,
ми напомня, че съм жив - Жив и Вечен.
Очите горе, силните криле,
възкръснал полет, възродена песен!
Изгряват новите слънца в небе,
и една любов предвечна ме достига
прегръща ме, закриля ме,
сигурен в прободените Бащински ръце!
есента превзела парка,
с ехо на пърхащи крила,
приспивно кани пъстроцветните
красиви есени листа,
да ми върнат отново радостта.
Писък на орел -
ранен във висините,
здраво своите криле в небето вплел,
иска свобода да си откъсне -
но стремглаво пада от болката превит,
изгубил песента си - уморен, пребит.
Съдба на цвете, жажда за любов,
красота смирена, силна слабост.
В гърдите пламък, винаги готов
да раздаваш себе си - смърт във благост.
Огледално светло е, призрачно почти,
червеното море, удавено във черното небе,
безлистен ствол, беззвучна песен,
и такт часовников - пулс сърдечен,
ми напомня, че съм жив - Жив и Вечен.
Очите горе, силните криле,
възкръснал полет, възродена песен!
Изгряват новите слънца в небе,
и една любов предвечна ме достига
прегръща ме, закриля ме,
сигурен в прободените Бащински ръце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Краси Иванов Всички права запазени
