11.07.2018 г., 1:07

Образно

667 0 0

 

С една усмивка – кръгла като цвете,

с една прегръдка – топла като вятър

ще мога да нагазя снеговете,

дори когато няма път нататък.

 

И щастие, на облаци приличащо

ще разпилява в мене радостта

и моят ден ще е завинаги обичащ,

ще затанцува с мен света.

 

С едничка вяра – гола като лято,

с една надежда – вечна като песен;

ще слея в себе си небето и земята

в любов – красиво-пъстра песен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...