24.08.2015 г., 22:37 ч.

Обречен 

  Поезия
5.0 / 2
549 1 1
Чувство на обреченост във въздуха се носи,
да се пресегна - мога да го пипна.
Лети с вираж от незададени въпроси,
но пак не мога в отговорите да вникна.
Тъй тягостно се вижда в тишината,
как търпеливо чака и ме търси.
Познато ми е, кобната разплата
ще ме принуди ръцете си да скърша.
Стоя си там, до шия в локвата с калта
на крачка от безумието и съня си
Отчаян, плах, от сблъсъка ли се боя
та сам се чудя на себе си и на страха си. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Joakim from the grave Всички права запазени

Предложения
  • Живота си препъвах в гордостта. Пиян се олюляваше – от страсти. Душата ми политаше в калта... След в...
  • До себе си писма ли писах? Дъждът ли скришом ги прочете? Аз бях облякъл бяла риза. Изпра я облакът б...
  • Дали бе въпрос на късмет да се срещнем? Дали пък съдбата това ни внуши? А може би просто животът бе ...

Още произведения »