Чувство на обреченост във въздуха се носи,
да се пресегна - мога да го пипна.
Лети с вираж от незададени въпроси,
но пак не мога в отговорите да вникна.

Тъй тягостно се вижда в тишината,
как търпеливо чака и ме търси.
Познато ми е, кобната разплата
ще ме принуди ръцете си да скърша.

Стоя си там, до шия в локвата с калта
на крачка от безумието и съня си
Отчаян, плах, от сблъсъка ли се боя
та сам се чудя на себе си и на страха си.

Да се опитвам и насилвам, няма смисъл,
за всяко нещо има, начин, място, време.
На листче бяло мислите си съм написал
и търся брод, по който да поема.