Обречен
Когато пишеш стих разкриваш себе си,
като глупак,
но да живееш скришно също не е мъдро.
Да бъдеш сам сред вълци - единак,
това е толкоз грозно и безумно.
Да имаш мнение не е добро за тях,
разбунил си гнездата на осите.
Да пееш песен им се струва грях,
а видят ли у тебе радост ще преритат!
И въпреки това оставаш благ,
но не защото си съгласен с кича,
по-скоро в тоя непрогледен мрак,
едно сърце на вярност се обрича!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аспарух Любенов Всички права запазени
