palenka (П Антонова)
505 18470
19.06.2020 г., 0:29 ч.  

Обречена любов 

  Поезия
379 4 8

Застинала заключена врата,
и чакаш без да знаеш до кога,
тъй както залезът стъписан на върха
замрял за миг е пред нощта...

Заслушан в ударите на прибоя,
скалата тръпне пред вълните,
изпраща фар пътека своя,
отвъд морето, до звездите.

Ръждясал е ключът на дъното
когато със сърцето ти отплавал,
а ти на прага на морето
очакваш да се върне любовта...

И пясъчните стъпки се размиват,
след силуета крачещ по брега,
една звезда полита и потъва
погълната от черната вода...

© П Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, момчета! Зарадвахте ме!
  • Море с дъх на залез, звездни сенки, лазурен лъч самота с нощен, агаров оттенък!
    Потопен в искра от млечен път!
    Чудесно и красиво!
    Браво Пепи!
  • Много живописна (и динамична) картина описваш с последния куплет.
  • На морето залезът е винаги стъписан, защото нощта му оставя само миг живот.
  • Ех, много тъга има...
  • А вие, докато се огледам, ме метнахте отвъд морето, по върбите!
    Благодаря, момичета!
    Вчера си го открих в пощата, аз там си ги записвам, ако не направо във формата тука. Писала съм го преди 10-тина дена. Гледам, гледам, а бе, викам си - какво го гледам, я да го метна! Само заглавието - коя е обречена - любовта, или жената на брега? Сега отново го гледам - май е любовта
    Отивам да го сменя! 🐒
  • Отвъд морето, до звездите. ☀️☀️☀️☀️
  • хареса ми стъписания залез, а отплаваш ли със сърцето..
Предложения
: ??:??