Обречена любов
Застинала заключена врата,
и чакаш без да знаеш до кога,
тъй както залезът стъписан на върха
замрял за миг е пред нощта...
Заслушан в ударите на прибоя,
скалата тръпне пред вълните,
изпраща фар пътека своя,
отвъд морето, до звездите.
Ръждясал е ключът на дъното
когато със сърцето ти отплавал,
а ти на прага на морето
очакваш да се върне любовта...
И пясъчните стъпки се размиват,
след силуета крачещ по брега,
една звезда полита и потъва
погълната от черната вода...
© П Антонова All rights reserved.
