Обречена любов
Защо, когато си обречена, любов,
ти си по-силна и от буря?
Защо, когато си наказана, любов,
омайваш по-силно и от люляк?
Защо винаги, когато литваш,
си с криле разперени на птица,
макар да знаеш, че на брега горещ
не ще намериш даже и трошица.
Защо очакваш в трепет с топъл дъжд
пролетта да дойде нежна и красива,
като в снежен студ ще те скове
зимата на истината жива.
Защо не спираш да крадеш от мен
наивни, топли чувства,
като си готова в цена да ми дадеш
само болка, а на кого е нужна?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Каменова Всички права запазени
