Да беше земя зейнала, пропаст да беше отворила
да ме дълбоко погълне. Дълбоко, да не излезна.
Че болест зла се лекува, дертове тежки минават,
за сърце лекове няма, на сърце мъка остава.
Залюбих сестро, загалих,
във грех се тежък запалих.
Животът ми е в очите ù,
а да я имам не мога.
Мине-замине край мене, не смея да я погледна.
Снага ù тънка топола, очи ù жарки въглени.
Кат ме погледне, гори ме и с поглед ще ме запита:
- Ни съм ни моя, ни твоя... виж що си сторил със мене! ...