Обречени

Лед сърцето ми сковава,

 студът бавно обгръща моята душа.

 Бавно назад се обръщам

да търся нейде топлина.

 Светлина в тунела да намеря,

 да огрее отново моята душа,

но бавно тя загасна

 и нивга няма да свети така.

Не ме търси, аз няма да се върна,

ще продължа пътя си без теб,

топлината няма да си върна,

 но животът все още е пред мен.

 Аз няма да те забравя,

 знам, че няма да можеш и ти.

Прощавам ти, аз знам, че ти ме обичаш,

 но между нас преграда стои.

 Брод напред не намирам,

 обречена е връзката ми с теб,

 страстта ни пламъка събужда,

 разстоянието между нас превръща в кубче лед.